"ЦЕПЕЛИН", "МАЛИГИН" И ФИЛАТЕЛИЯТА

 След Първата световна война сред учените се засилил интересът към изследването на Арктика. Били организирани няколко въздушни и морски експедиции до полярните ширини, но повечето от тях завършили неуспешно. В началото на 1931 г. "Аероарктика" - Международното общество за изследване на Арктика по въздушен път, обявило намерението си да организира своя полярна експедиция с големия дирижабъл "Цепелин". Експедицията трябвало да проучи разпространението на ледената покривка в Северния ледовит океан и да уточни географското положение на архипелазите и отделните острови. За целта германското правителство се обърнало с молба към правителството на СССР да разреши на експедицията да посети Съветска Арктика, като прелети над архипелазите Нова земя, Франц-Йосифова земя, Северна земя и остров Диксон. Съветското правителство дало съгласие за полета на "Граф Цепе­лин" над тези арктически територии, при условие че в експедицията бъдат включени и съветски учени.

Полетът бил насрочен за юли. По първоначалния план на президента на "Аероарктика" доктор Хуго Екенер изследователският полет на "Цепелин" трябвало да се съчетае с експедицията на американския изследовател Хюбърт Уилкинс, който с подводница щял да стигне до "чисти" води в същия район. Нелепа авария на подводницата по време на пробно плаване обаче показала, че този план не е реален. В същото време световният печат вдигнал огромен шум около предстоящия полет на дирижабъла. Интересът към Арктика се увеличил необикновено и това подтикнало съветския "Интурист" да организира за чуждестранни туристи морска експедиция до Франц-Йосифова земя с ледоразбивача "Малигин", който трябвало да бъде там по време на прелитането на "Граф Цепелин". Оттук нататък не било трудно да се стигне до идеята за организиране на съвместна арктическа акция.

Дирижабълът LZ -127, популярен в цял свят с името "Граф Цепелин", бил построен от известния въздухоплавател доктор Хуго Екенер през 1928 г. Имал дължина 236,6 м и диаметър 30,5 м. Обемът му достигал 105 000 куб. м. За пръв път в практиката на аеростатите двигателите му се захранвали от въглеводороден газ ("синьо гориво"), който се съхранявал в отделни балонни резервоари с обем 35 000 куб. м . Общата мощност на петте мотора била 2650 к.с. На борда си имал собствена електростанция, радиостанция, телефонна връзка. Под командването на Хуго Екенер през 1929 г. "Граф Цепелин" пръв от дирижаблите обиколил света с междинни кацания само в Токио, Лос Анджелис и Ню Йорк. По време на този забележителен 20-дневен полет изминал 34 200 км със средна скорост 114 км/ч.

Ледоразбивачът "Малигин" бил построен в Англия през 1912 г. и закупен от Русия по време на Първата световна война. Първоначално го кръстили "Соловей Будимирович", а през 1921 г. получил новото си име в чест на полярния изследовател капитан-командора Степан Гаврилович Малигин. През 1928 г. ледоразбивачът участвал в спасителната акция за намиране на дирижабъла "Италия" и оказване помощ на екипажа на Умберто Нобиле. Подготовката на съвместната експедиция продължила шест месеца и се наложило да се търсят допълнителни средства. Тогава по идея на д-р Екенер важно място в плана за провеждане на експедицията заела "филателната" програма. Ето какво пише в книгата си "Белите брегове" участникът в плаването на "Малигин" И.И. Соколов-Микитов: Изходът беше намерен много остроумно. Немското пощенско ведомство до полета на дирижабъла трябваше да подготви специална серия пощенски марки, предназначени за обменна поща с "Малигин". Използваните пощенски марки впоследствие трябваше да бъдат пуснати на филателния пазар и средствата от продажбата им в Европа и Америка да покрият разходите на експедицията... Идеята била възприета и от съветския Наркомпочтел (Народен комисариат на пощите и телеграфа). Но въпреки че типографиите и на двете страни заработили на пълни обороти, сроковете за пощенската екипировка на експедицията били много къси. На 10 юли 1931 г. немската поща пуснала серия от три марки с изображение на дирижабъла в полет над Северния полюс. "Цепелиновите" миниатюри с номинал 1, 2 и 4 имперски марки имали в горния си ляв ъгъл специална надпечатка "Роlarfahrt " (полярен полет).

С тези марки таксували писмата и пощенските картички, предназначени за транспортиране с дирижабъла. С тях допълнително франкирали и пристигащата за същия полет чуждестранна кореспонденция. А писма идвали от Австрия, Унгария, Холандия, Данциг, Лихтенщайн, Люк­сембург, Саар, Швейцария. Те били щемпеловани със специален полукръгьл печат. Дирижабълът е изобразен на фона на лъчи на Северното сияние, обрамчени с надпис на немски език "Въздушен кораб "Граф Цепелин", полярен рейс 1931 г." Пощата на СССР имала още по-малко време за изготвяне на марки­те, предназначени за обменната операция с дирижабъла. Наложило се да спестят "назъбването" на марките и с такива била таксувана цялата поща, която натоварили на ледоразбивача в Архангелск.

Едва след седмица било пуснато неголямо количество "назъбени" марки, част, от които използвали за писмата, които "Малигин" взел от Ленинград. Върху съветската марка били изобразени участниците в предстоящото събитие - дирижабълът и ледоразбивачът, както и символът на Арктика - бялата мечка. "Малигинската" серия имала и други особености. Надписът “Северен полюс" бил на френски език. Номиналите от 30 и 35 копейки, 1 и 2 рубли били избрани с оглед определената допълнителна такса за въздушна поща.

На 18 юли 1931 г. "Малигин" отплавал от Архангелск под командването на капитан Д. Чертков. Научната експедиция се възглавявала от известния полярник Владимир Юлиевич Визе. На борда на ледоразбивача бил и легендарният италианец Умберто Нобиле, а сред пътниците се откроявала колоритната фигура на американската милионерка мисис Бойс, прочула се няколко години по-рано с търсенето на изчезналия Амундсен. На 25 юли "Малигин" стигнал пункта за срещата – залива Тихи в архипелага Франц-Йосифова земя.

На 24 юли 1931 г. "Граф Цепелин" излетял от Фридрихсхафен, Германия. На борда му се намирали 46 души - екипаж и научен състав. Командир на полета бил д-р Екенер, а научен ръководител - съветският професор Рудолф Лазаревич Самойлович, известен изследовател на Арктика, ръководител на операцията по спасяването на участниците в експедицията на Умберто Нобиле с дирижабъла "Италия”. Сред участниците в полета били и американецът Линкълн Елсуърт, участник в експедицията на Амундсен с дирижабъла "Норге", и получилият много голяма известност в следващите години полярен радист Ернст Кренкел. След междинно кацане на 25 юли в Ленинград, откъдето взел предназначената за "Малигин" поща, дирижабълът отлетял на север и на 27 юли се появил над залива Тихи. Ето как описва тази арктическа среща бъдещият именит полярен изследовател Иван Дмитриевич Папанин, тогава пълномощник на Наркомпочтел за обмена на пощата с дирижабъла: Тъкмо бяхме седнали да обядваме, чу се вик: "Идват!" Всички се втурнахме към палубата. На хоризонта действително се виждаше малка точка. Тя ставаше все по-голяма и скоро вече се виждаше дирижабълът. Подобен на краставица, "Цепелинът" долетя до нас бързо, но около четиридесет минути прави кръгове около залива, като постепенно слизаше все по-ниско за кацане. Щом дирижабълът слезе до са­мата вода, се чу силен вик:

- Давайте по-бързо по­щата!

Лодката чакаше готова. Донесохме в нея всичката наша поща - осем чувала - и скочихме вътре. Заедно с нас в лодката влязоха Нобиле, кинооператорите и фоткореспондентите. Бързо се понесохме към дирижабъла. Той вече беше кацнал върху водата - огромна люшкаща се камара. Реагираше и на най-слабия вятър. Процедурата беше кратка. Качихме им нашата поща, немците ни хвърлиха тяхната.

Цялата операция по размяната продължила само 15 минути. "Граф Цепелин" предал 50 хиляди пощенски пратки с общо тегло 300 кг, а приел от "Малигин" кореспонденция с тегло 120 кг.

Веднага след размяната на пощата дирижабълът се вдигнал във въздуха и продължил на изток по набелязания маршрут - остров Рудолф, архипелага Северна земя, полуостров Таймир, остров Диксон. След това, като прелетял над западния бряг на архипелага Нова земя, дирижабълът се отправил в обратния път. На 29 юли прелетял над Ленинград и на 31 юли кацнал на летище Темпелхоф в Берлин, изминавайки общо 13 хиляди километра. По време на полета за първи път били пуснати радиосонди, а направените въз­душни снимки позволили да се нанесат редица уточнения в географските карти.

Ледоразбивачът "Малигин" останал в залива Тихи до 31 юли, след което достигнал до остров Рудолф, намиращ се на около 1000 километра от полюса. На 20 август 1931 г. "Малигин" се върнал в Архангелск, покривайки за месец арктическо плаване 8 хиляди километра. Така в началото на 30-те години на века арктическата тема и в науката, и във фи­лателията излязла на нови полярни ширини.